Моят род води началото си от седемнайсетото столетие според данни, събрани от учителите в Червена вода и с. Разпоповци.
На Елена много дължа. Ако Търново ми е дало усет и интерес към историята, Елена ми даде усет за българската култура.
По неосъзната вътрешна потребност, след като съм съзерцавал развалините и самото Търново, тогава град с двадесет хиляди жители, отивах при капандурата, която гледаше на запад от града, и ... дълго съзерцавах гледката към лозята. Това бе друг свят. Виждах каменистия път, прорязан на места от дебелите корени на стари брястове, на места лъскав от белите варовици. По този път по-късно ще минават пленниците към пленническия лагер в ,,Крадецът на праскови", страшно стадо от изтощени мъже, невероятно мръсни и дрипави, и някъде по-нагоре, край синора на нашето лозе, изнасях кошница грозде или праскови, за да ги раздам на нещастниците, които пълзяха в детските ми крака и се биеха за плодовете, разтървавани от конвоя, като плисваха в душата ми ужас и състрадание.
Емилиян Станев
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
